Средновековната крепост Бабини-Видини кули (Баба Вида)  

Богата история и мистерии витаят около единствената изцяло запазена крепост в България

Ще ви разкажат легендата за трите сестри: Вида, Кула и Гъмза. Те били наследнички на богат владетел, който след смъртта си им оставил огромното си богатство. След като Вида видяла как нейните сестри се омъжили нещастно, тя решила да не повтаря грешките им. Вместо да се задоми, построила крепост и заживяла в нея мъдро, управлявайки имението си. Така се появила крепостта, която е известна с името Бабини-Видини кули или просто Баба Вида.

Друга легенда разказва колко време е строена крепостта.

На един работник му се родил син. Малко след това той отишъл на строежа на крепостта. Минало време, синът пораснал и попитал майка си къде е баща му. Тя му казала и той поискал да го види. Един ден майка му го изпратила да занесе вода на строежа.
Когато се срещнали и баща му го видял, той не могъл да повярва колко време е минало откакто не се е прибирал в къщи.

Това са легендите.
А каква е истинската история на тази забележителна крепост?

Римляните първи оценяват преимуществата на района и построяват наблюдателен пункт, който наричат Бонония.  Използват го за наблюдение на река Дунав, която по онова време служи за граница на империята.
Това се случва през трети век след Христа.

Строителството на крепостта Баба Вида започва в края на Първото българско царство. Тя е изградена като цитадела на града и жилище на местния владетел през средновековието. Стилът на градеж е изцяло български.

Цар Иван Страцимир разширява и укрепва крепостта. По негово време са построени вътрешни стени и кули. Така крепостта добива вид близък до този, който виждаме днес.

И това е всичко? Далеч не!

Винаги съм смятал, че крепостта Баба Вида е напълно проучена. Все пак това е най - запазената крепост в България и няма как историци и археолози да са я пропуснали.
Не можете да си представите каква беше почудата ми, когато разбрах колко много греша.

Всичко започна когато се опитах да намеря имената на хората, които са извършвали проучванията.
От всички изследователи, които открих Въло Вълов изглеждаще най - обещаващ, защото бе прекарал значителна част от живота си в разкопки и проучване на Баба Вида.

Потърсих публикациите му, но за мое учудване не открих нищо. Сякаш целия му труд беше потънал вдън земя.
 

Отидох във Видин с надеждата да открия нещо повече за Въло Вълов и неговите проучвания.
Успях да се срещна с Оля Миланова - археолог в регионалния исторически музей. Тя ми разказа историята на този бележит български учен.
Въло Вълов е роден през 1932 г. във Видинското село Цар-Петрово. Завършва история в Софийския университет през 1958 г.
През 1972 година води разкопките на църквата "Свети Четиридесет мъченици" във Велико Търново.
Именно там открива прословутия гроб номер 39. В него освен останки на мъртвец намира пръстен, на който се чете името "Калоян".
Партийната пропаганда веднага обявява, че е открит гроба на цар Калоян. 

Какво общо има това с крепостта Баба Вида?
Ще се учудите като разберете!
 

Въло Вълов не е убеден, че едно име върху пръстен е достатъчно доказателство за откриването на гроба на бележития български владетел.
Той праща материали от гроба за анализ. 
Много скоро става ясно, че мъртвеца е починал през четиринадесети век и не е цар Калоян.
Ученият съобщава резултатите от проучването си, но никой не се съобразява с тях.
За да потулят нещата управляващите му предлагат бляскава научна кариера в София.
Въло Вълов отказва и две години по - късно е принуден да се върне във Видин, където прекарва остатъка от живота си в разкопки и проучвания на крепостта Баба Вида.

 Къде са резултатите
от проучванията на Въло Вълов?

Когато попитах Оля къде са публикувани резултатите от проучванията на Въло Вълов, тя ми разказа следната история:

След като се връща във Видин той започва най - мащабните и последователни проучвания на крепостта. По това време той е и началник на районния исторически музей във Видин.
Резултатите от тези проучвания ученият пази в собствени ръкописни записки и чертежи. Поради някакви причини (предполагам партийни) тези записки никога не са публикувани.
Времето минава а записките се трупат ли трупат. Когато Въло Вълов решава да предаде поста си на Оля Миланова, той вече е болен от неизлечима болест. 
Няколко месеца по - късно (през 1994 г) Въло Вълов умира от рак на стомаха.

Днес огромния архив, който археолога оставя след себе си е в ръцете на неговата наследничка.
Преди да бъдат издадени записките му, трябва да бъдат подредени, разбрани, съпоставени с крепостта и подготвени за печат.
Това е един дълък и тежък процес, с който Оля Миланова се е заела в един от най - бедните градове на България - Видин.

Когато си тръгнах от Видин си помислих, че в цялата история има нещо едновременно тъжно и радостно.

Стана ми тъжно за Въло Вълов и се зачудих колко хора днес биха се отказали от бляскава кариера, за да защитят истината. 
А колко ли научни трудове залежават по хранилищата, само защото не са удобни?

От друга страна се зарадвах.
Зарадвах се, защото трудът на Въло Вълов не е бил напразен. 
Записките му не са унищожени или продадени на "ценители".

Ще се радвам ако някой ден истинската история на Баба Вида бъде разказана в една книга, на чиято корица бъде изписано името на Въло Вълов.

Това поне го е заслужил!