Ловешката средновековна крепост

Ловешката средновековна крепост. 

Ловешката средновековна крепост

Фотогалерия и разказ за исторята на тази неповторима средновековна крепост

 

Хълмът и неговите обитатели - времената преди крепостта




Oще от най - дълбока древност човекът е бил привличан от хълма предоставящ закрила, и слънчева топлина. Първобитни хора дълго време са обитавали хълма и пещерата, която се намира от другата страна на река Осъм.
В предримски времена на хълма е имало тракийско селище. За обитателите му е известно малко: обработвали плодородната земя наоколо, били са изкусни занаятчии, чиято продукция е стигала до остров Родос (днешна Гърция).
По - късно римляните строят крайпътна станция наоколо наречена Президиум. Точното и местоположение не е известно и до днес. Предполага се, че е била на север от хълма. По това време на хълма съществува римско селище построено върху тракийското.
Крепостта е построена по време на първото българско царство и играе важна роля в историята на България.

Една от кулите на крепостта, крепостните стени и входа на крепостта който се вижда в дъното.

Една от кулите на крепостта, крепостните стени и входа на крепостта който се вижда в дъното.

Крепостните стени - Повече от колкото показва възстановката


Стените на крепостта са били изградени от ломен камък в няколко обръча. В разцвета и са имали широчина три метра. Изградени са със завиден майсторлък от хора, които дълго време са усъвършенствали майсторството си.
Всяка от стените е имала по няколко кули разположени така, че нищо да не убегне от зоркия поглед на обитателите и при сражение.
От двете страни на портата е имало защитни стени, които са пазели подстъпа към входа. На външната стена е имало и охранителни кули, които са осигурявали защита от външната страна. Така врага атакуващ крепостта, е трябвало да мине през тесен проход, непрекъснато обстрелван от добре защитените обитатели.
Наблизо преминаващата река е била основен източник на вода. За да се обезпечи достъпа до нея специални кули са били построени. От тях е било възможно да се охранява пътя до реката и обратно.

 Част от вътрешния двор на крепостта. В ляво е входа. В дясно се виждат останки от кула. в далечината под скалите някога е минавал римски път.

Част от вътрешния двор на крепостта. В ляво е входа. В дясно се виждат останки от кула. в далечината под скалите някога е минавал римски път.

Вътрешността на крепостта - Обитатели, къщи и улици.


Във вътрешния двор до стените са били разположени множество къщи, в които са живеели обитателите на крепостта. Постройките в близост до стените са били пригодени за използване при защита по време на нападение.
Съществували са улици свързващи основните постройки и църквата разположена в най - високата част на крепостта.
Улиците са съобразени с нуждата от бързо предвижване на хора и оръжие от една част на крепостта към друга по време на сражение.
В крепостта няма открити oръдия на труда, което предполага, че обитателите и са били знатни хора, които не са се занимавали със земеделие.

 Част от вътрешността на крепостта.

Част от вътрешността на крепостта.

Замакът - обиталище и смъртоносен капан.


В североизточната част на крепостта е съществувал замък, в който са живели знатни хора. Заможните му обитатели са разполагали със собствена църква, няколко помещения за живеене и вероятно всички условия, които тогавашните времена са позволявали.
Замъкът е бил изолиран и добре защитен вътре в крепостта. Ако враг успее да проникне отвън, той е попадал във вътрешния двор на крепостта. Дворът е плануван така, че нападателят да остане затворен между външните стени на крепостта и стените на замъка. За да се подсили защитата на замъка той е разполагал с две кули гледащи към вътрешността на крепостта. Това е позволявало на обитателите да организират втори обръч на защита, при който постъпа към стените е бил изолиран и обградения враг е бил подложен на безмилостен обстрел от кулите на замъка и крепостните стени.

 Входа на една от кулите на ловешката средновековна крепост.

Входа на една от кулите на ловешката средновековна крепост.

Любопитни факти


През 1187 г. император Исак II Ангел след три месечна обсада на крепостта подписва мирен договор с Асен и Петър. Taka е сложено началото на втората българска държава.
В началото на XIV век е резиденция на деспот Иван Александър, избран за цар на българите през 1331 г.
Крепостта дава името на град Ловеч, който дълго време е бил християнско духовно средище в българската държава.

 Крепостните стени отвън.

Крепостните стени отвън.