Ловешката средновековна крепост.
Oще от най - дълбока древност човекът е бил привличан от хълма предоставящ закрила, и слънчева топлина. Първобитни хора дълго време са обитавали хълма и пещерата, която се намира от другата страна на река Осъм.
В предримски времена на хълма е имало тракийско селище. За обитателите му е известно малко: обработвали плодородната земя наоколо, били са изкусни занаятчии, чиято продукция е стигала до остров Родос (днешна Гърция).
По - късно римляните строят крайпътна станция наоколо наречена Президиум. Точното и местоположение не е известно и до днес. Предполага се, че е била на север от хълма. По това време на хълма съществува римско селище построено върху тракийското.
Крепостта е построена по време на първото българско царство и играе важна роля в историята на България.
Една от кулите на крепостта, крепостните стени и входа на крепостта който се вижда в дъното.
Стените на крепостта са били изградени от ломен камък в няколко обръча. В разцвета и са имали широчина три метра. Изградени са със завиден майсторлък от хора, които дълго време са усъвършенствали майсторството си.
Всяка от стените е имала по няколко кули разположени така, че нищо да не убегне от зоркия поглед на обитателите и при сражение.
От двете страни на портата е имало защитни стени, които са пазели подстъпа към входа. На външната стена е имало и охранителни кули, които са осигурявали защита от външната страна. Така врага атакуващ крепостта, е трябвало да мине през тесен проход, непрекъснато обстрелван от добре защитените обитатели.
Наблизо преминаващата река е била основен източник на вода. За да се обезпечи достъпа до нея специални кули са били построени. От тях е било възможно да се охранява пътя до реката и обратно.
Част от вътрешния двор на крепостта. В ляво е входа. В дясно се виждат останки от кула. в далечината под скалите някога е минавал римски път.
Във вътрешния двор до стените са били разположени множество къщи, в които са живеели обитателите на крепостта. Постройките в близост до стените са били пригодени за използване при защита по време на нападение.
Съществували са улици свързващи основните постройки и църквата разположена в най - високата част на крепостта.
Улиците са съобразени с нуждата от бързо предвижване на хора и оръжие от една част на крепостта към друга по време на сражение.
В крепостта няма открити oръдия на труда, което предполага, че обитателите и са били знатни хора, които не са се занимавали със земеделие.
Част от вътрешността на крепостта.
В североизточната част на крепостта е съществувал замък, в който са живели знатни хора. Заможните му обитатели са разполагали със собствена църква, няколко помещения за живеене и вероятно всички условия, които тогавашните времена са позволявали.
Замъкът е бил изолиран и добре защитен вътре в крепостта. Ако враг успее да проникне отвън, той е попадал във вътрешния двор на крепостта. Дворът е плануван така, че нападателят да остане затворен между външните стени на крепостта и стените на замъка. За да се подсили защитата на замъка той е разполагал с две кули гледащи към вътрешността на крепостта. Това е позволявало на обитателите да организират втори обръч на защита, при който постъпа към стените е бил изолиран и обградения враг е бил подложен на безмилостен обстрел от кулите на замъка и крепостните стени.
Входа на една от кулите на ловешката средновековна крепост.
През 1187 г. император Исак II Ангел след три месечна обсада на крепостта подписва мирен договор с Асен и Петър. Taka е сложено началото на втората българска държава.
В началото на XIV век е резиденция на деспот Иван Александър, избран за цар на българите през 1331 г.
Крепостта дава името на град Ловеч, който дълго време е бил християнско духовно средище в българската държава.
Крепостните стени отвън.
Избрахме за вас: