Църквата Богородица Елеуса (умиление)

История за една църква погълната от морето, един художник, и един фотограф.

Когато човек минава през изтърканите камъни на входа на църквата
"Богородица Елеуса" в главата му несъзнателно изникват въпроси:
"Колко ли хора са минали от тук през вековете?"
"Как ли са изглеждали?"
"Какви ли са били техните съдби?"
Въпроси, на които едва ли някой ще намери отговорите.

Църквата се намира на северния бряг на полуострова. Построена е през VI в. Била е трикорабна. Последните данни за нея са от XIV в. Тогава тя е била част от манастир. Някъде по това време морето поглъща част от полуострова. Така северната част на църквата изчезва. Мястото бива изоставено и постепенно потъва в забвение. През 1920 г. църквата е открита за науката след археологически разкопки. Днес тя е консервирана и частично реставрирана.

След като направих достатъчно снимки реших да се разходя за последно в църквата. Наоколо нямаше никой. Само аз, изгрева и сутрешния вятър. Минах през някогашния вход на църквата, разгледах двете купулни гробници близо до него и тръгнах към абсидите. На един камък в южната абсида забелязах няколко цветни петна, които приличаха на залепени дъвки. Възмутен се приближих, но за мое учудване на стената на църквата имаше остатъци от темперни бои. Преди време на това място е стоял художник. Зачудих се какво ли е рисувал? Огледах се наоколо и видях това: