Пътеката към кулата на отдавна изчезналия манастир при село Садовец.
Горещ пролетен ден. Човек да не очаква двадесет и два градуса през април.
Карам към село Садовец. След около час завои стигам на моста на селото и питам двама рибари:
- Има ли наблизо една кула?
- Има - казва единият. Но няма да можеш да я намериш лесно.
- Ще мога ли да стигна с тази кола? - Питам го аз, а той ми отговаря, че може само до половината на пътя, от там на сетне пеша надолу към реката.
Колкото повече приближам мястото, толкова повече имам чувството, че се връщам назад във времето. Отначало се движа по стар римски път. След това минавам покрай останки от римско селище. Дори пасищата, които се виждаха в низината от другата страна на река Вит бяха запазени през вековете. Сякаш съвременната цивилизация беше пощадила това място, за да може то да ни разкрие тайните си.
Изглед на околността, както се вижда от скалата над кулата.
Спускам се към реката по каменен път. От дясната ми страна се виждат останки от древни постройки.
От ляво забелязях чешма, която сякаш беше вградена в скалата. След това минавам през оградата от бодлива тел и продължавам по тясната пътека.
Изглед към кулата от високо.
Най - накрая я открих! Извисена над реката в едно стеснение между две скали.
Изглеждаше точно така както ми я описаха. Средновековна кула, която някога е охранявала манастир, изграден през Второто българско царство. Манастира, на който е принадлежала се е намирал близо до голям български град наричан Студенец.
От църквата, която се е намирала наблизо личат само основи обрасли в храсти и трева. Информация за живота, който е кипял тук няма. Една табела описва размерите на кулата, времето когато е била разрушена и датата на нейното възстановяване.
Стълбите, които водят към вътрешността. Достига се до две помещения, които вероятно са служели за наблюдение на реката.
Понякога ми се струва, че начинанието ни да покажем славното минало на България е загуба на време. Обикалянето и търсенето на забравени места е доста трудоемко и неблагодарно занимание.
Заснемането им качественно и издирването на историята им е още по - трудно.
Но когато питам местните хора какво знаят за славното минало на село Садовец и те свиват рамене, ми се струва, че това което правим не е напразно.
Избрахме за вас: