По времето на император Антоний Пи на мястото на Состра е съществувало неукрепено селище. Близо до него е минавал пътят Ескус - Филипополис (известен още като via militaria).
Около 145 г. тук е разквартирувана втора Матиакска кохорта. Тя започва изграждането на защитна стена, която превръща крайпътната станция в укрепен военен лагер, наричан от римляните "кастел". Останки от стената могат да се видят и днес пред главната порта, и до южната кула (на преден план на следващата снимка).
Съвременна възстановка на втората крепостна стена на кастела. На преден план се виждат останки от първата стена. Интересно е да се отбележи, че първата стена не е имала ъглова кула, както се вижда от археологическите разкопки около нея.
В центъра на кастела се намират двете най - важни постройки:
Принципията - сграда изпълняваща функции на щаб на военната част. В нея има централно помещение (светилище на знамената), където се съхранявали официалните знаци на военната част: знамето с орела, бюстът на императора, касата на кохортата и др.
Преториумът, който се намира в ляво от Принципията е луксозно жилище на командира на кохортите. Тук е било мястото за отдих на високопоставени лица преминаващи по пътя Ескус - Филипополис. Сградата се е състояла от две помещения. Подът е бил покрит с тухли, които са запазени и до днес. Стените били покрити с мазилка в цвят охра.
Банята на Состра вероятно се е намирала до северната стена. На това място са намерени множество фрагменти от колони. Там влиза един от водопроводите, снабдяващи крепостта с прясна вода.
Хореумът е съхранявал житото, с което са се изхранвали римските войници по времето на службата им в кастела.
Вътрешността на кастела - принципията.
От източната порта до Принципията някога е минавала едната от двете главни улици: виа преториа. Част от нея е запазена и до днес. За съжаление една част от улицата е напълно унищожена при построяването на железопътните релси, които минават през средата на кастела. Пред Принципията успоредно на нея е минавала втората главна улица: виа принципалис. Тя е свързвала северната и южната порта. Виа сагуларис е улицата обикаляла вътрешната страна на кастела. Виа куинтана е минавала зад преториума и хореума.
Останки от виа Претория
Войниците от втора Mатиакска кохорта издигат посветителен надпис в чест на император Антоний Пи. От този надпис става ясно кой е построил първата стена на кастела и кога се случва това.
В чест на император Публий Лициний Галиен е издигнат постамент със статуя. От текста върху него става ясно, че това е станало със заповед на долномизийския управител Гай Юлий Виктор. Името на управителя излиза от забвение след откриването на постамента от археолози. След като е преизползван за строителен материал в кастела, постамента претърпял няколко разрушения и стоял погребан стотици години. В момента е изложен в двора на Троянския музей. В кастела бе поставен дубликат, който след няколко години се разпадна под влияние на метеорологичните условия и беше премахнат.
Копие на постамент с посветителен надпис. По него личат и първите разрушения нанесени от времето (около две години след поставянето му).